Три дни безспир ехтя ковачница „Тих труд” в Сопот. Огънят в пещта не угасна и за час, а дългите нажежени парчета метал, наподобяващи огнени мечове, кръстосваха въздуха от ранна утрин до късна вечер. Между бухлатите чемшири, досущ като в оная прохладна майска вечер у чорбаджи Марко, описана от Иван Вазов, мъже на малки групички обсъждаха оживено. Някой съсредоточено работеше на гриндер, друг стоеше над главата му и го наблюдаваше внимателно. Край пещта винаги имаше хора. Между ударите от чука върху наковалнята и ръмженето на две машини се чуваха думи като скос, острие, дамаск, мастер клас, урок, имена на различни градове. Къщата, която е на повече от век и половина, също бе пълна с хора, които говореха или работеха. Тази живописна картина създаваха участниците в ножарския пленер „Работилницата - Сопот 2108”, организиран от Община Сопот, Сопотския еснаф, къща-музей „Иван Вазов” и Регионалната камара на занаятчиите - Пловдив.

Пленерът се провежда за четвърта поредна година, трите му последователни издания, през 2016-а, 2017-а и 2018-а, са посветени на ножарството. Тази година в проявата се включиха близо 80 занаятчии от различни градове - Бургас, Пловдив, София, Самоков, Велико Търново.

Първите майсторски уроци в пленера бяха по направата на инкрустации в дърво и метал. Представиха ги майсторите Евгени Димов и Стефан Градинаров от Сопот.

Пленерът по ножарство в Сопот е чудесно място за споделяне на опит, форум, в който можеш да участваш активно. С всяка следваща година хората, които идват, стават повече, разказа пред „Марица” Георги Панов. Той е бижутер от Пловдив и хобито му е гравьорството. Страстта към този знаят го свързала с Евгени Димов, един от най-добрите гравьори и председател на Сопотския еснаф. Георги е член на това сдружение, както и на Регионалната занаятчийска камара. Гравьорите сме все още малка група ентусиасти, но всеки има голямо желание да се учи. Тук е мястото, на което можем да го правим, казва Георги Панов.

Гравюрата върху метал е истинска магия за мен и възможността да се уча, да говоря за моите проекти, да общувам с хора, които споделят този интерес, ме води тук, разказва Юлия Радева от София. Младата дама първоначално се учила да гравира сама, после завършила курс при Евгени Димов в Сопот. Тя също е член на занаятчийския еснаф в града. С уменията си на гравьор Юлия неотдавна превърна своето ауди в истинско бижу - украси с изящни мотиви джантите и лайсните му, ще продължи по метални части и в купето. Нейната страст е да превръща картини на известни художници в гравюри върху метал. Една от тях е с размери 50х40 сантиметра, а Георги Панов, с когото ги свързва приятелство и сътрудничество, харесва най-много карта на света от 1670 година, пресъздадена от Юлия в чудна гравюра.

Идвам за втори път, за мен ножарството е хоби, в което ме привлече коването, споделя Йордан Кумчев-Дако. Той е от Хасково, вече има приятели от предишните и от сегашния пленер. Очаквам с интерес срещата с Евгений Добрин, руснака от Гильдия мастеров оружейников - известен ковач, от когото очаквам да науча много, разказва Дако. Той дълго и приятелски обсъжда творчески теми с Ивайло Семков от Сопот. Когато кова нож, оставям чукът и металът да ме водят, споделя Дако. При мен е обратното, следвам проекта си, обяснява Ивайло. Според него технологията при направата на нож предизвиква въображението. Направил е стотици ножове от готов материал, а сам е изковал с чука десетки и вече има собствена емблема, която поставя на ножовете си.

Аз се занимавам с дървопластика, а тук съм като у дома си, разказва Кирил Георгиев, един от местни занаятчии. Евгени Димов превърна това място в творческо средище, а за мен е много ценен интересът на младите към традиционните занаяти, казва Кирил.

За първи път наравно с българските занаятчии участва известният руски майстор ковач Евгений Добрин. През 2012 година на олимпиадата по рязане на въже негово острие от дамаска стомана взе бронзов приз. Това е забележително постижение, коментират участниците в пленера.

Добрин дойде на пленера по покана на председателя на Сопотския еснаф Евгени Димов. Добрин направи открит урок за направата на острие от дамаска стомана, много харесвана за изработването на ножове. Има див дамаск, в който рисунъка не се планира, но има и мозаечен дамаск, при който рисунъкът се задава. Има и междинна форма, която се нарича щемпелен дамаск. Рисунъкът е ценен в дамаска, здравината на стоманата я имаме. Съвременната металургия получава много качествена стомана. С дамаска повишаваме естетическите качества на стоманата, която използваме за ножа, но всичко това ще кажа по време на моя мастер клас след малко, заповядайте там, обясни Добрин, чиято фамилия съвсем подхожда на излъчването и начина му на общуване.

Майсторите на този пленер са много добри, казва Евгений Добрин. Те са като нашите, руските - малко луди, но без тази лудост няма да си майстор. Много е хубаво тук. Лично се запознахме с Евгени Димов в Санкт Петербург по време на стаж на Гильдия мастеров оружейников в Ермитажа, където той беше поканен. А аз отидох да се видим. Познаваме се по интернет няколко години. Майсторите, с които се запознах, са чудесни хора. Имате много красива страна. Самолетът ми кацна в Бургас, прекосих България да дойда в Сопот. Докато пътувах, не можех да се налюбувам на гледките, споделя Добрин.

Тук ни събра отново любовта към ръчната направа на ножа, към уменията, които трябва да придобиеш, за да направиш истински хубав нож, разказва Евгени Димов. Ножарството е първият занаят, който мъжът е усвои. Ножът е базов инструмент в развитието на човешката цивилизация и уважението към него е закодирано в нашата памет.

https://www.marica.bg/majstori-kovaha-nozh-v-sopotskiq-esnaf-Article-127286.html

Схема:

👉 Зони достъпни за посетители : 1 , 2 ,10 , 11 , 3 , 12 , 13 , 14 , 15 , 16

👉 Зони достъпни само за участници : 5 , 6 , 7 , 8 , 9

1. Вход
2. Чешма
3. Тоалетна
4. Табло електрозахранване
5. Ковачница
6. Места за гриндери и сглобка
7. Термично
8. Гравьорница (втори етаж)
9. Дърворезба,сглобка (втори етаж)
10. Кът на кибика (втори етаж)
11. Изложба (втори етаж)
12. Място за шведска скара
13. Място за наливна бира
14. Място за софра
15. Магазинче за сувенири
16. Ретро кафе (втори етаж)